Джон Хърт / John Hurt

Един от най-големите трансатлантически таланти на сцената, екрана и телевизията, слабият, с грациозен глас и слабичък вид Джон Винсънт Хърт е роден на 22 януари 1940 г. в Шайърбрук, миньорско село в Дербишър, Англия. Най-малкото дете на Филис (Маси), инженер и някогашна актриса, и преподобния Арнулд Хърбърт Хърт, англикански духовник и математик, неговата тиха срамежливост издава ранната му страст към актьорството. Първоначално се записва в училището по изкуства в Гримсби и в училището по изкуства "Сейнт Мартин", но вниманието му неизменно се насочва от рисуването към актьорството.

Приет в Кралската академия за драматично изкуство през 1960 г., Джон прави сценичния си дебют в "Инфантицид в дома на Фред Джинджър", последван от "Джуджетата". На други места той продължава да надгражда театралната си кариера през 60-те години с роли в "Чипс с всичко" във Водевил, главната роля в "Хамп" на Единбургския фестивал, "Недопустими доказателства" в Уиндъм и "Малкият Малкълм и борбата му срещу евнусите" в Гарик. Дебютът му в киното е през същата година с поддържаща роля в британската драма "Сърдитият младеж" (The Wild and the Willing, 1962), последвана от малки роли в "Апунтаменто в Ривиера" (1962), "Мъж за всички времена" (1966) и "Морякът от Гибралтар" (1967).

Мрачен, с лунички и опустошен външен вид, Хърт намира по-убедителната си ранна работа в нестандартни театрални образи със забележителни роли като Малкълм в "Макбет" (1967), Октавиус в "Човек и свръхчовек" (1969), Питър в "Да яхнеш коня на петела" (1972), Майк в '"Пазачът" (1972) и Бен в "Тъпият сервитьор" (1973). В същото време той придобива по-голяма известност в спречкване с филмови и поддържащи роли като младши офицер в "Преди да дойде зимата" (1968), заглавният разбойник в "Грешният Дейви" (1969), мрачният по-малък брат в "В търсене на Грегъри" (1969), мрачният, убийствен шофьор на камион в "10 Rillington Place" (1971), преследващият полите и изучаващ пингвините биолог в "Mr. Forbush and the Penguins (1971), неапетитен син на барон в The Pied Piper (1972) и повторение на главната му сценична роля в Little Malcolm and His Struggle Against the Eunuchs (1974).

Международната слава на Хърт обаче се дължи на телевизията, където му е позволено да покаже истинския си, безстрашен диапазон. Широко признание получава за превъплъщението си в измъчения гей писател и разказвач Куентин Крисп в забележителната телевизионна пиеса "Голият държавен служител" (1975 г.), адаптирана по автобиографията на Крисп. Смелият, безпардонен подход на Хърт към пламенния и противоречив джентълмен, който се осмелява да бъде различен, е награден с БАФТА (Британска телевизионна награда). Този триумф води до не по-малко завладяващ успех като жестокия и луд римски император Калигула в епичния телевизионен шедьовър "Аз, Клавдий" (1976), последван от друга завладяваща интерпретация като студента-убиец Расколников в "Престъпление и наказание" (1979).

В резултат на това настъпва възраждане в киното. Наред с други ненадминати портрети на уникалната му палитра, хамелеонът в него показва полярната си страна като нежната, патетично обезобразена главна роля в "Човекът слон" (1980) и като измъчен турски затворник, който се сприятелява с Брад Дейвис в напрегнатата драма "Среднощен експрес" (1978), печелейки номинации за Оскар и за двете. Предлагани са както филми от масовия касов поток, така и арт филми. Той се възползва максимално от ролята си на член на екипажа, чието тяло става домакин на неземен хищник в "Чужденецът" (1979). С този нов прилив на слава се появяват и няколко погрешни начинания, които като цяло не са достойни за таланта му. Блестяща работа като жокея в "Шампиони" (1984) или похитителя в "Ударът" (1984) понякога се компенсира от такива глупости като комедийния провал "Партньори" (1982) с Райън О'Нийл, в който Хърт изглеждаше изморен и смутен. През по-голямата част от времето актьорът със скалисто лице продължава да привлича изключителни почитатели. На първо място в списъка е неговият любопитен правителствен гадняр, който предизвиква политически секс скандал с Кристин Кийлър в подходящо озаглавения "Скандал" (1989); култивираният гей писател, възбуден и обсебен от борещия се за "хубаво момче" актьор Джейсън Пристли в "Любов и смърт на Лонг Айлънд" (1997); и католическият свещеник, въвлечен в зверствата в Руанда в "Стрелба по кучета" (2005). - И.И. превод