Родена в семейство на лекари и получила образованието си в Шанхайската филмова академия и Шанхайския институт за чужди езици, Джоан Чен е открита от китайския режисьор ветеран Джин Сие, докато наблюдава снимките на филм с училищна група. Изпълнението ѝ във филма Xiao hua (1979) (известен още като "Малкото цвете") печели наградата за най-добра актриса в Китай и води до това, че китайската преса я нарича "Елизабет Тейлър на Китай", тъй като е постигнала най-голямата слава още в тийнейджърските си години. През 1981 г. тя пристига в САЩ, за да учи в колеж, първо в Държавния университет на Ню Йорк в Ню Палц, а по-късно в Калифорнийския държавен университет в Нортридж. Поредица от малки роли в киното и телевизията, като първият ѝ пробив идва през 1986 г., когато по истинска холивудска легенда продуцентът Дино де Лаурентис я забелязва на паркинга на студиото "Лоримар" и я кани в "Тай-Пан" (1986). Филмът се проваля, но това води до участието ѝ в ролята на злополучната императрица в "Последният император" (1987) на Бернардо Бертолучи, който печели одобрението на критиката. Това, както и ролята ѝ на загадъчната собственичка на мелница Джоузи Пакард в култовия телевизионен сериал "Туин Пийкс" (1990 г.), са най-известните ѝ роли в Европа и Северна Америка. Въпреки това практиката на Холивуд да прави типови кастинги на източноазиатци води до недостиг на големи роли за Чен оттогава насам, а в последните роли тя често е в ролята на злодейка.
След като си взима няколко години почивка, за да създаде семейство, Чан се завръща на екрана във важни поддържащи роли, в които играе жени в ранна средна възраст, като например майката на принципна възрастна героиня. В резултат на това кариерата ѝ отново процъфтява от двете страни на Тихия океан. Двата ѝ режисьорски опита са добре приети от критиката, а в интервю от 2008 г. тя разкрива, че планира да режисира отново, но отлага това, докато дъщерите ѝ пораснат, тъй като режисурата я отдалечава твърде много от тях, докато актьорството може да се прави на непълно работно време. - И.И. превод