Салма Хайек е родена на 2 септември 1966 г. в Коацакоалкос, Мексико. Баща ѝ е с ливански произход, а майка ѝ е с мексикански/испански произход. След като гледа "Уили Уонка и шоколадовата фабрика" (1971 г.) в местно кино, тя решава, че иска да стане актриса. На 12-годишна възраст е изпратена в Академията на Свещеното сърце в Ню Орлиънс, Луизиана. След като посещава престижния университет Universidad Iberoamericana в Мексико сити, тя се чувства готова да се занимава сериозно с актьорско майсторство.
Скоро получава главната роля в "Тереса" (1989 г.) - изключително успешна сапунена опера, която ѝ спечелва статут на звезда в родното ѝ Мексико. Въпреки това, в желанието си да снима филми и да разкрие своя талант и страст, през 1991 г. тя напуска както Тереса (1989), така и Мексико. Съкрушени фенове разпространяват слухове, че е имала тайна афера с президента на Мексико и е напуснала, за да избегне гнева на съпругата му. Тя си проправя път към Лос Анджелис. Подхожда към Холивуд с наивен ентусиазъм и бързо научава, че латиноамериканските актриси са типизирани като прислужници или местни проститутки. До края на 1992 г. тя получава само малки роли. Появява се в сериалите "Улично правосъдие" (1991), "Шоуто на Синбад" (1993), "Медицински сестри" (1991) и като секси прислужница в "Мечта за" (1990). Освен това има само една реплика в Mi vida loca (1993). Чувствайки се недооценена от англоезичните режисьори, тя изказва разочарованието си в късното испаноезично токшоу на Пол Родригес.
Робърт Родригес и съпругата му Елизабет Авелан случайно я гледат и веднага се влюбват в нея. Скоро той й дава голям шанс - да играе с Антонио Бандерас в култовата класика "Десперадо" (1995), с което тя става известна в Холивуд. Кинозрителите са също толкова заслепени от нея, колкото и той. След това Родригес отново я кани да участва в култовата класика "От здрач до зори" (1996). Първото ѝ звездно участие идва по-късно същата година в "Глупаците бързат насам" (1997) срещу Матю Пери. Това е скромен хит и звездата ѝ продължава да изгрява както в комерсиални, така и във филми като Breaking Up (1997) с непознатия Ръсел Кроу, 54 (1998), Dogma (1999) и In the Time of the Butterflies (2001), малък артистичен филм, който ѝ носи наградата ALMA като най-добра актриса, и летния блокбъстър Wild Wild West (1999). Нейната продуцентска компания Ventanarosa продуцира мексиканския игрален филм El coronel no tiene quien le escriba (1999), който е показан на филмовия фестивал в Кан и е избран за официално предложение на Мексико за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.
Новото хилядолетие започва спокойно, тъй като тя се подготвя да продуцира и да се снима в мечтаната от нея роля на Фрида Кало, легендарната мексиканска художничка, на която се е възхищавала през целия си живот и чиято история е искала да пренесе на големия екран още с пристигането си в Холивуд. Филмът "Фрида" (2002 г.) е изпълнен със страст и ентусиазъм, с изпълненията на нея и Алфред Молина в ролята на изневеряващия съпруг на Кало Диего Ривера. В него участва и антураж от звезди като Антонио Бандерас, Ашли Джъд, Джефри Ръш, Едуард Нортън и Валерия Голино.
Филмът е касов хит и е номиниран за шест награди "Оскар", включително за най-добра актриса за Хайек. Печели награди за грим и музика на Елиът Голдентал. По-късно същата година тя разширява хоризонтите си, като режисира филма "Чудото на Малдонадо" (2003), който е показан на филмовия фестивал в Сънданс. През 2003 г. се снима във финала на трилогията на Родригес "Десперадо" - "Имало едно време в Мексико" (2003), отново срещу Бандерас. Участва и във филмите "След залеза" (2004 г.) срещу Пиърс Броснан и "Питай прахта" (2006 г.) срещу Колин Фарел. След това се снима в Bandidas (2006), в който участва и Пенелопе Крус, и Lonely Hearts (2006) срещу Джаред Лето. - И.И. превод