Дерек Джейкъби / Derek Jacobi

Дерек Джакоби, най-изтъкнатият британски класически актьор от първото поколение след Оливие, е удостоен с рицарско звание през 1994 г. за заслугите си към театъра и всъщност е едва вторият, който има честта да притежава ДВЕ рицарски звания - датско и английско (другото е на Оливие). Скромно и невзрачно по природа, твърдото място на Джакоби в историята на театъра се дължи на безстрашното показване на по-непривлекателните страни на героите му, на техните големи недостатъци, ексцентричности и най-често на първичните им терзания.

Якоби е роден в Лейтънстоун, Лондон, Англия, като единствено дете на Алфред Джордж Якоби, управител на универсален магазин, и Дейзи Гертруда (Мастърс) Якоби, секретарка. Прадядо му по бащина линия е германец (от Хокстър, Германия). Интересът му към драмата се заражда още като съвсем малък. Дебютира на шестгодишна възраст в постановката на местната библиотечна драматична група "Принцът и свинарят", в която се появява като двамата главни герои. В тийнейджърските си години посещава гимназията на окръг Лейтън и в крайна сметка се присъединява към училищния драматичен клуб ("Играчите на Лейтън").

Преди да получи дипломата си за средно образование, Дерек изпълнява ролята на Хамлет в Английския национален младежки театър и печели стипендия за университета в Кеймбридж, където първоначално учи история, а след това се съсредоточава изцяло върху сцената. Изключителната роля на Едуард II в Кеймбридж води до покана от Бирмингамския репертоар през 1960 г. след завършването на колежа. Той прави незабавно впечатление, като неговият Хенри VIII (и двете представления през 1960 г.) случайно привлича интереса на самия Оливие, който взема талантливия актьор под крилото си. Дерек става един от осемте основатели на Националната театрална трупа на Оливие и постепенно издига авторитета си с изпълнения в "Кралски лов на слънце", "Отело" (като Касио) и в "Сенна хрема" и др. Участва и във фестивала в Чичестър и в "Олд Вик".

Именно Оливие осигурява на Дерек филмовия му дебют, пресъздавайки сценичната му роля на Касио в прочутата филмова версия на "Отело" (1965 г.) на Оливие. Впоследствие Оливие включва Дерек в собствената си филмова версия на "Три сестри" на Чехов (1970). По телевизията Дерек е в прочута компания в ролята на Дон Джон в "Много шум за нищо" (1967) заедно с Маги Смит и тогавашния ѝ съпруг Робърт Стивънс; Дерек е играл ролята по-рано на фестивала в Чичестър през 1965 г. След осем богати на събития години в Националния театър, които включват такива безупречни роли като Тъчстоун в "Както ви харесва", Джейкъби напуска трупата през 1971 г., за да привлече други медии. Той продължава да доминира на сцената като Иванов, Ричард III, Перикъл и Орест (в "Електра"), но огромният му пробив ще се случи в телевизията. Достигнал до себе си с качествена поддържаща работа в "Човекът от сламата" (1972), "Семейство Щраус" (1972) и особено в сериала "Палисандрите" (1974), в който играе неефективния лорд Фоун, великолепието на Дерек е представено на преден план в епичния сериал на Би Би Си "Аз, Клавдий" (1976). Неговият заекващ, слабохарактерен император Клавдий е смятан за гениално произведение и наред с други отличия печели наградата БАФТА.

Макар че постига успехи в "Денят на чакала" (1973 г.) и "Досието Одеса" (1974 г.), филмите ще заемат далечно трето място през цялата му кариера. Сцената и телевизията обаче ще продължат да илюстрират статута му на класическа икона. Дерек предприема успешно световно турне на своя Хамлет в Англия, Египет, Швеция, Австралия, Япония и Китай; в някои от посочените страни той е първият актьор, изпълнил ролята на английски език. Телевизионната аудитория се наслаждава на изпълненията му като Шекспир на телевизия BBC: Крал Ричард Втори (1978) и, разбира се, Хамлет, принц Датски (1980).

След като през 1980 г. се появява на Бродуей в "Самоубиецът", Дерек страда от тревожен двугодишен пристъп на сценична треска. Въпреки това той се завръща и гастролира като част от Кралската шекспирова компания (1982-1985 г.) с отличени резултати. През този период той получава наградата "Тони" на Бродуей за ролята на Бенедикт в "Много шум за нищо"; печели престижните награди "Оливие", "Драматична лига" и "Хелън Хейс" за ролята на Сирано дьо Бержерак; и печели еднакво признание за ролята на Просперо в "Бурята" и "Пир Гинт". През 1986 г. най-накрая дебютира на Уест Енд в "Breaking the Code", за която печели още един трофей на Хелън Хейс; след това пиесата е пренесена на Бродуей.

През останалата част от 80-те и 90-те години на миналия век на сцената се изявяват такива исторически личности като лорд Байрон, Едмънд Кийн и Томас Бекет. В телевизията постига огромен успех (и номинация за "Еми") като Адолф Хитлер в "Вътре в Третия райх" (1982), а накрая получава заветната "Еми" в ролята на Антъни Хопкинс в драмата от Втората световна война "Десетият човек" (1988). Печели втора "Еми" по необичаен начин, като се подиграва с класическото си майсторство в епизод на "Фрейзър" (първото му гостуване в американска телевизия), в който играе бездарния и звучно лош шекспиров актьор Джаксън Хедли.

Кенет Брана е силно повлиян от наставника си Якоби, а собствената им връзка ще включва филмите на Брана "Хенри V" (1989 г.), "Отново мъртъв" (1991 г.) и "Хамлет" (1996 г.), като в последния той играе Клавдий пред дога на Брана. Дерек също така режисира Брана в постановката на "Хамлет" на актьорската трупа Renaissance Theatre Company. През 90-те години на ХХ век Дерек се завръща на фестивала в Чичестър, този път като артистичен директор, и се представя отлично в главната роля на "Чичо Ваня" (1996).

Сред по-известните му работи напоследък са дълбоките превъплъщения на измъчения титулярен художник в "Любовта е дявол": (1998), ролята на Гракх в популярния филм "Гладиатор" (2000), отличен с "Оскар", както и безупречни изпълнения във филми като "Двама мъже отидоха на война" (2002), "Бай Ганьо" (2005), "Загадката" (2007), "Кралска реч" (2010), "Затвор за Цезар" (2012) и ролята на краля в "Пепеляшка" (2015). Продължавайки да хипнотизира на сцената, той се представя превъзходно в "Чичо Ваня" (2000), "Дон Карлос" от Фридрих Шилер (2005), _Пътуване около баща ми (2006), "Дванайсета нощ" (2009) и главната роля в "Крал Лир" (2010). На фронта на британските телевизионни сериали напоследък привлича вниманието с главната роля на монаха-кръстоносец в мистериозния сериал "Кадфаел" (1994), като лорд Пири в "Титаник: кръв и стомана" (2012), като Алън в "Последно танго в Халифакс" (2012) и като Стюарт Биксби в "Порок" (2013).

През 2006 г. заедно с Ричард Клифърд, който е негов спътник в живота от три десетилетия, подават документи за семейно партньорство в Англия. Клифърд, прекрасен класически актьор и продуцент, споделя филмовото време с Якоби в "Малката Дорит" (1987), "Хенри V" (1989) и телевизионната версия на "Сирано дьо Бержерак" (1985). - И.И. превод