Дерек Джейкъби / Derek Jacobi

Дерек Джейкъби е роден на 22 октомври 1938 г. в Лейтънстоун, Лондон, в семейство от работническата класа – баща му Алфред Джордж е управител на универсален магазин, а майка му Дейзи Гертруда е секретарка. Макар произходът му да е скромен, още в детството си проявява необикновен интерес към театъра. На шест години дебютира в любителска постановка на местната библиотека, играейки едновременно двете главни роли в „Принцът и свинарят“. В училище се присъединява към драматичния клуб „Играчите на Лейтън“, където бързо става любимец на сцената и открива призванието си.

След като впечатлява с ролята на Хамлет в Английския национален младежки театър, Джейкъби получава стипендия за Кеймбриджкия университет. Там първоначално изучава история, но страстта му към театъра надделява и той се отдава изцяло на актьорството. Изпълнението му като Едуард II в студентска постановка привлича вниманието на Бирмингамския репертоарен театър, където започва професионалната му кариера. Именно там неговият талант е забелязан от сър Лорънс Оливие, който го кани да стане един от осемте основатели на Националния театър на Великобритания – момент, който бележи началото на легендарна кариера.

Под ръководството на Оливие Дерек Джейкъби изиграва впечатляващи роли в постановки като *Отело*, *Кралски лов на слънце* и *Както ви харесва*. Оливие му поверява и първата му филмова роля – Касио във филмовата версия на *Отело* (1965), последвана от участия в *Три сестри* (1970) и други класически адаптации. В началото на 70-те актьорът вече е уважавана фигура в британския театър, но истинският му пробив идва с телевизията.

През 1976 г. Джейкъби се превъплъщава в ролята на Клавдий в култовия сериал на BBC *Аз, Клавдий*, който му носи световна слава и награда БАФТА. Образът на заекващия, неуверен, но изключително интелигентен император се превръща в един от най-запомнящите се в историята на британската телевизия. След този успех Дерек се утвърждава като един от най-великите шекспирови актьори на своето поколение, гастролирайки по света с *Хамлет*, *Ричард II* и *Просперо* от *Бурята*.

През 80-те години получава награда „Тони“ за ролята на Бенедикт в *Много шум за нищо*, както и наградите „Оливие“ и „Хелън Хейс“ за *Сирано дьо Бержерак* и *Бурята*. Телевизионните му превъплъщения също се отличават с огромен успех – той е номиниран за „Еми“ за ролята на Хитлер във *Вътре в Третия райх* (1982) и печели наградата през 1988 г. за *The Tenth Man* редом до Антъни Хопкинс. По-късно получава и втора „Еми“ за своята самоиронична поява във *Фрейзър*.

През 90-те години Джейкъби работи с Кенет Брана, когото смята за свой духовен наследник – участва в *Хенри V* (1989), *Отново мъртъв* (1991) и *Хамлет* (1996), където играе Клавдий. По това време поема и ролята на артистичен директор на фестивала в Чичестър, където поставя и участва в *Чичо Ваня* (1996).

През новото хилядолетие актьорът продължава да впечатлява с ролите си както на сцена, така и на екран. Сред по-забележителните му филми са *Гладиатор* (2000), *Любовта е дявол: Изследване на живота на Франсис Бейкън* (1998), *Загадката* (2007), *Кралска реч* (2010), *Цезар трябва да умре* (2012) и *Пепеляшка* (2015). Паралелно с това се превръща в любимец на телевизионната публика с образите си в сериали като *Кадфаел* (1994–1998), *Последно танго в Халифакс* (2012–2020) и *Вик* (2013).

През 1994 г. Дерек Джейкъби е удостоен с рицарско звание за изключителен принос към театъра. Той е едва вторият актьор в историята, носител на две рицарски отличия – британско и датско, след сър Лорънс Оливие.

Извън сцената актьорът живее с дългогодишния си партньор, актьора и продуцент Ричард Клифърд, с когото през 2006 г. официално сключват граждански съюз. Двамата често работят заедно в театъра и киното.

Днес сър Дерек Джейкъби остава символ на интелигентност, дълбочина и благородство в актьорската професия – артист, който с всяко свое превъплъщение превръща класиката в живо, вълнуващо изкуство и доказва, че истинският талант няма възраст, граници или време.