Бланка Суарес / Blanca Suárez

Бланка Суарес е родена на 21 октомври 1988 г. в Мадрид, Испания. От малка проявява артистичен темперамент и силно влечение към сцената, което я води към актьорството още в юношеска възраст. След като завършва училище, тя започва да посещава актьорски курсове и скоро след това получава първия си шанс в телевизията – нещо, което променя живота ѝ изцяло.

Дебютът ѝ е през 2007 г. в хитовия сериал *El internado* („Интернатът“), където играе ролята на Джулия Медина. Сериалът се превръща в културен феномен в Испания и прави Бланка едно от най-разпознаваемите млади лица на екрана. За тази си роля тя печели наградата *Fotogramas de Plata* за най-добра актриса и е номинирана за *Golden Nymph* на фестивала в Монте Карло – доказателство, че талантът ѝ е оценен и извън страната. Паралелно с телевизионната си кариера, Суарес започва да се изявява и в киното, участвайки във филмите *Eskalofrío*, *Fuga de cerebros* и *El cónsul de Sodoma*.

Първата ѝ главна роля в киното идва с *Carne de neón* („Неоново месо“), където си партнира с Марио Касас. Но истинският ѝ пробив на международната сцена настъпва през 2011 г. с *La piel que habito* („Кожата, в която живея“) на Педро Алмодовар. Филмът, в който Бланка играе редом до Антонио Бандерас и Елена Аная, ѝ носи номинация за награда *Гоя* за най-добра нова актриса и утвърждава репутацията ѝ като едно от най-големите открития на испанското кино. Същата година тя се появява и в музикалния клип „Estoy prohibido“ на групата *Ladrones*, демонстрирайки артистичност отвъд актьорството.

Следва нов телевизионен успех с приключенския сериал *El Barco* („Корабът“), за който печели *Fotogramas de Plata* и *Ondas Award* за най-добра актриса. Междувременно участва във филми като *The Pelayos* и *Miel de naranjas*, показвайки, че може да се справя еднакво добре както в комедийни, така и в драматични роли. През 2013 г. Алмодовар отново я кани в своя филм – този път в сатиричната комедия *Los amantes pasajeros* („Прекалено възбудени“), а на фестивала в Кан тя е отличена с престижната награда *Trophée Chopard* за женско откритие на годината, връчена ѝ лично от Колин Фърт.

През следващите години Бланка продължава да се развива с впечатляваща последователност – влиза в ролята на Снежанка в *Cuéntame un cuento*, играе кралица Изабела Португалска в историческия сериал *Carlos, rey emperador* и участва в минисериала *Los nuestros* редом до Уго Силва. Работи отново с режисьора Алекс де ла Иглесия в черната комедия *Mi gran noche* (2015) и трилъра *El bar* (2017), като за първия получава номинация за награда *Feroz*.

Международната публика я опознава още по-добре чрез сериала на Netflix *Las chicas del cable* („Телефонистките“), в който Бланка влиза в ролята на Лидия – силна и еманципирана жена в Испания от 20-те години на XX век. Сериалът я превръща в световна звезда и идол за милиони зрителки.

Освен с актьорските си постижения, Суарес е известна и със своя стил и естествена харизма – избирана е за „Жена на годината“ от *GQ España* и два пъти е най-търсената личност в интернет според *Fotogramas*. Личният ѝ живот често е обект на медийно внимание, като тя е имала връзки с актьорите Мигел Анхел Силвестре и Джоел Боске, но винаги успява да постави граница между публичния си образ и личното си пространство.

Бланка Суарес днес е сред най-уважаваните испански актриси – артистка, която успешно съчетава телевизия, кино и международни проекти, без да губи своята автентичност и испански чар.