Фред Гуин / Fred Gwynne

Фредерик Хъбърд Гуин е роден в Ню Йорк в заможно и артистично семейство. Баща му е успешен борсов посредник, а майка му – художничка и илюстратор, чиито рекламни рисунки се появяват в известни кампании от първата половина на XX век. Детството му минава в различни щати, тъй като баща му често сменя работата си, но семейството винаги поставя образованието и изкуството в центъра на вниманието. В престижното училище Groton младият Фред за първи път излиза на сцена – в ученическа постановка по „Хенри V“. Именно там открива, че театърът му дава увереност, а високият му ръст и плътният баритонов глас го превръщат в естествено присъствие на сцената.

По време на Втората световна война служи във военноморските сили като радиотелеграфист. След демобилизацията се записва в Харвард, където изучава английска литература, но същевременно рисува, пее и играе театър. Става част от сатиричното списание „Harvard Lampoon“, включва се в ревютата на театралния клуб Hasty Pudding и се изявява в студентски мюзикъли. В университета се заговарят първите му мечти да се развива професионално в театъра.

След дипломирането се присъединява към театрална трупа в Кеймбридж, а след това се мести в Ню Йорк, където работи като копирайтър, за да се издържа, докато търси актьорски роли. На Бродуей дебютира през 1952 г. в комедията „Mrs. McThing“ редом до легендата Хелън Хейс. Малко след това се появява и в киното – макар и без кредит, той е част от бандата в „On the Waterfront“ на Елия Казан, където работи на снимачната площадка с младия Марлон Брандо.

Истинският пробив идва с телевизията. След няколко гостувания в популярни предавания получава ролята на офицер Франсис Мълдун в хитовия ситком „Car 54, Where Are You?“. Екранната химия между него и колегата му Джо Е. Рос превръща сериала в любим на цяло поколение. А само няколко години по-късно става световно разпознаваем като Хърман Мънстър – добродушния „Франкенщайн“ баща от „The Munsters“. Макар гримът и тежките подплънки да изтощават Фред физически, той превръща героя в икона – с широка усмивка, премерена наивност и топло чувство за хумор.

След края на сериала Гуин дълго се бори с типизирането. За известно време отказва да говори за Хърман, защото ролята засенчва останалата му работа. Но това не го спира да продължи да търси театрални роли и да се доказва като драматичен актьор. В Бродуейския римейк на „Cat on a Hot Tin Roof“ играе Биг Дади с такава сила и човечност, че критиците го определят като една от най-запомнящите се интерпретации на героя. Участва и в редица радиопиеси, както и в продукции на Шекспировия фестивал в Ню Йорк.

През 80-те години се случва още един късен, но важен завой в кариерата му – завръща се в киното и се превръща в ценен характерен актьор. Играе в „The Cotton Club“, „Ironweed“ и оставя силна следа в хорър жанра като сърдечния, но трагичен съсед Джъд Крандъл в „Pet Sematary“. Последната му роля – строгият, непреклонен и невероятно забавен съдия Халър в „My Cousin Vinny“ – доказва, че дори в по-малка роля може да доминира сцената с изражение, интонация и точно премерена пауза.

Извън киното Фред Гуин е тих човек, който избягва светския живот. Рисува, скулптира и пише детски книги, изпълнени с остроумни игри на думи. Неговите „The King Who Rained“, „A Chocolate Moose for Dinner“ и „A Little Pigeon Toad“ стават класика и се преиздават многократно. Първият му брак е с Джийн „Фокси“ Рейнард, с която имат пет деца. По-късно намира спокойствие в малка фермерска къща в Мериленд, заедно с втората си съпруга Дебора, далеч от шумната слава и телевизионните студиа.

Фред Гуин умира през 1993 г., но продължава да живее чрез работата си – като Хърман Мънстър, като забавния съдия в „My Cousin Vinny“, като художникът, който превръща езиковите каламбури в детски приключения, и като актьорът, който никога не позволи една култова роля да определи цялата му кариера.