Миа Фароу / Mia Farrow

Мия Фароу е родена на 9 февруари 1945 г. в Лос Анджелис, Калифорния, в семейство, дълбоко свързано с киното – баща ѝ е режисьорът Джон Фароу, а майка ѝ е ирландската актриса Морийн О’Съливан, прочута с ролята си на Джейн в класическите филми за Тарзан. Израства между снимачни площадки и холивудски салони, където още от дете попива магията на киното.

Филмовият ѝ дебют идва през 1959 г. с малки роли, но истинското ѝ признание настъпва през 1968 г., когато Роман Полански я избира за главната роля в психологическия хорър *Бебето на Розмари*. Изпълнението ѝ в този филм се превръща в едно от най-запомнящите се в историята на жанра – крехко, емоционално и смразяващо реалистично. Филмът я изстрелва към световна слава и я превръща в икона на киното от края на 60-те.

След успеха на *Бебето на Розмари* Мия Фароу продължава да се изявява както на екрана, така и на театралната сцена. Работи с режисьори като Робърт Алтман и Сидни Полак, а през 70-те години се налага като актриса с изключителна емоционална гъвкавост.

Решаващият поврат в кариерата ѝ настъпва, когато се запознава с Уди Алън и става негова постоянна сътрудничка и муза. Първият им общ филм е *Секс комедия в лятна нощ* (1982), след който следват едни от най-добрите продукции на Алън – *Зелиг* (1983), *Бродуей Дани Роуз* (1984), *Радио дни* (1987), *Алис* (1990) и *Мъжете и жените* (1992). Нейното нежно присъствие и интелектуална чувствителност придават дълбочина на образите, които Алън пише специално за нея.

Извън киното Мия Фароу е известна и с активната си хуманитарна дейност. В продължение на десетилетия е посланик на добра воля на УНИЦЕФ и се ангажира с каузи, свързани с децата, бежанците и правата на човека по света.

Днес тя остава една от най-влиятелните фигури в американското кино – актриса, която успява да съчетае крехкост и сила, уязвимост и решителност, превръщайки се в символ на поколение, за което киното е не просто изкуство, а начин да се изрази човешката истина.