Кевин Маккарти е роден на 15 февруари 1914 г. в Сиата, щата Пенсилвания, и остава в историята на американското кино като актьор с внушително присъствие и изключителна актьорска широта. Трагедия бележи ранните му години – когато е едва на четири, губи и двамата си родители в голямата грипна епидемия от 1918 г. Израснал е при баба и дядо си в Минеаполис, а по-късно е отгледан от свои роднини, които го насърчават да се образова. Учи в йезуитската гимназия Campion в Уисконсин и след това в университета „Джорджтаун“, където първоначално планира да се посвети на дипломатическа кариера. По-късно завършва актьорско майсторство в Actors Studio в Ню Йорк – решение, което променя съдбата му.
След кратък период на сцената, Маккарти прави своя филмов дебют през 1940-те, но истински пробива в Холивуд идва с участието му в екранизацията на пиесата на Артър Милър *Смъртта на търговския пътник* (*Death of a Salesman*, 1951). Ролята на Биф Лоуман – синът, разкъсван между илюзии и реалност – му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля и „Златен глобус“ за най-обещаващ млад актьор. С този филм Маккарти се утвърждава като актьор, способен да изрази вътрешна борба и интелектуална сложност с финес и дълбочина.
През 50-те и 60-те години той се превръща в един от най-разпознаваемите актьори от „златната ера“ на Холивуд. Сред най-знаковите му роли е тази на лекаря Майлс Бенел в култовия филм на ужасите *Invasion of the Body Snatchers* (1956) – класика, която остава символ на американския страх от идеологическо заразяване и конформизъм по време на Студената война. Образът му, бягащ и предупреждаващ за „загубата на човечност“, се превръща в една от най-емблематичните сцени в историята на жанра.
Освен киното, Кевин Маккарти има дълга и уважавана театрална кариера. На Бродуей блести в пиесите *Two for the Seesaw* (1959) и *Advise and Consent* (1960), а по-късно впечатлява с едноличното си изпълнение в спектакъла *Give ’Em Hell, Harry!*, където играе президента Хари Труман. Сценичната му дисциплина и майсторството, с което контролира гласа и емоцията, го правят изключително ценен и уважаван сред колегите си актьори.
Маккарти остава активен актьор дори в напреднала възраст. В края на кариерата си се появява в телевизионни сериали като *The Survivors* (1969) и *Flamingo Road* (1980), а през 2007 г., вече над 90-годишен, продължава да снима. Последната му роля е в независимия филм *The Ghastly Love of Johnny X* (2011), заснет, когато е на 93 години.
Кевин Маккарти умира от пневмония на 11 септември 2010 г., оставяйки след себе си повече от седем десетилетия творчество и близо 100 филмови роли. Той е по-малък брат на известната писателка Мери Маккарти и далечен роднина на американския сенатор Юджийн Маккарти. Съчетавайки интелект, театрална елегантност и харизматично присъствие, Маккарти остава един от онези актьори, които олицетворяват достойнството и дълбочината на класическото холивудско актьорство.
Кевин Маккарти е роден на 15 февруари 1914 г. в Сиата, щата Пенсилвания, и остава в историята на американското кино като актьор с внушително присъствие и изключителна актьорска широта. Трагедия бележи ранните му години – когато е едва на четири, губи и двамата си родители в голямата грипна епидемия от 1918 г. Израснал е при баба и дядо си в Минеаполис, а по-късно е отгледан от свои роднини, които го насърчават да се образова. Учи в йезуитската гимназия Campion в Уисконсин и след това в университета „Джорджтаун“, където първоначално планира да се посвети на дипломатическа кариера. По-късно завършва актьорско майсторство в Actors Studio в Ню Йорк – решение, което променя съдбата му.
След кратък период на сцената, Маккарти прави своя филмов дебют през 1940-те, но истински пробива в Холивуд идва с участието му в екранизацията на пиесата на Артър Милър *Смъртта на търговския пътник* (*Death of a Salesman*, 1951). Ролята на Биф Лоуман – синът, разкъсван между илюзии и реалност – му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля и „Златен глобус“ за най-обещаващ млад актьор. С този филм Маккарти се утвърждава като актьор, способен да изрази вътрешна борба и интелектуална сложност с финес и дълбочина.
През 50-те и 60-те години той се превръща в един от най-разпознаваемите актьори от „златната ера“ на Холивуд. Сред най-знаковите му роли е тази на лекаря Майлс Бенел в култовия филм на ужасите *Invasion of the Body Snatchers* (1956) – класика, която остава символ на американския страх от идеологическо заразяване и конформизъм по време на Студената война. Образът му, бягащ и предупреждаващ за „загубата на човечност“, се превръща в една от най-емблематичните сцени в историята на жанра.
Освен киното, Кевин Маккарти има дълга и уважавана театрална кариера. На Бродуей блести в пиесите *Two for the Seesaw* (1959) и *Advise and Consent* (1960), а по-късно впечатлява с едноличното си изпълнение в спектакъла *Give ’Em Hell, Harry!*, където играе президента Хари Труман. Сценичната му дисциплина и майсторството, с което контролира гласа и емоцията, го правят изключително ценен и уважаван сред колегите си актьори.
Маккарти остава активен актьор дори в напреднала възраст. В края на кариерата си се появява в телевизионни сериали като *The Survivors* (1969) и *Flamingo Road* (1980), а през 2007 г., вече над 90-годишен, продължава да снима. Последната му роля е в независимия филм *The Ghastly Love of Johnny X* (2011), заснет, когато е на 93 години.
Кевин Маккарти умира от пневмония на 11 септември 2010 г., оставяйки след себе си повече от седем десетилетия творчество и близо 100 филмови роли. Той е по-малък брат на известната писателка Мери Маккарти и далечен роднина на американския сенатор Юджийн Маккарти. Съчетавайки интелект, театрална елегантност и харизматично присъствие, Маккарти остава един от онези актьори, които олицетворяват достойнството и дълбочината на класическото холивудско актьорство.
February 15, 1914 – Seattle, Washington, USA