Антъни Пъркинс / Anthony Perkins

Антъни Пъркинс е роден на 4 април 1932 г. в Ню Йорк, син на актьорa от сцена и кино Озгуд Пъркинс и Джанет Еселстин (Рейн). Баща му умира, когато Антъни е на пет, а майка му отглежда него и семейната памет за театъра. Учи в Brooks School и Browne & Nichols, след което следва в Columbia University и Rollins College – път, който му дава дисциплина и литературен усет, преди неизбежният зов на сцената да надделее.

Първите му стъпки в киното са в „The Actress“ (1953), а само три години по-късно „Friendly Persuasion“ (1956) му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля и статут на нова надежда на Холивуд. Следват водещи роли, които утвърждават диапазона му: бейзболната биография „Fear Strikes Out“ (1957), романтичната комедия „The Matchmaker“ (1958), „Green Mansions“ (1959). Световната слава идва с Норман Бейтс в „Психо“ (1960) на Алфред Хичкок – образ на тих, крехък младеж с бездна под повърхността, който завинаги променя представата за филмовия злодей. През 60-те и 70-те Пъркинс продължава да работи с големи автори и в разнообразни жанрове: „Goodbye Again“ (1961) с Ингрид Бергман, „The Trial“ (1962) на Орсън Уелс, „Phaedra“ (1962) на Жул Дасен, култовият „Pretty Poison“ (1968), ансамбловият хит „Murder on the Orient Express“ (1974) и научната фантастика на Дисни „The Black Hole“ (1979). През 80-те се връща към сагата, която го е митологизирала – „Psycho II“ (1983) и „Psycho III“ (1986), като втория филм режисира сам, а по-късно участва и в телевизионния „Psycho IV: The Beginning“ (1990).

Театърът остава негов дом. На Бродуей получава номинация за „Тони“ за „Look Homeward, Angel“ (1957), играе в мюзикъла „Greenwillow“ (1960), а по-късно прави запомняща се телевизионна музикална поява в „Evening Primrose“ (1966) по Стивън Сондхайм. Паралелно записва музика – включително поп-сингли от края на 50-те – и създава чувствителни, интелигентни портрети на „аутсайдери“ и нервни интелектуалци, които стават неговата запазена марка.

В личния си живот Пъркинс се жени за фотографката Бери Беренсън през 1973 г.; двамата имат двама синове – Озгуд (Оз) Пъркинс, по-късно актьор и режисьор, и музиканта Елвис Пъркинс. Антъни Пъркинс умира на 12 септември 1992 г. в Лос Анджелис на 60 години. Наследството му е на артист с рядка смелост – актьор, който превръща уязвимостта и двусмислието в драматична сила, оставяйки след себе си един от най-незабравимите персонажи в историята на киното и кариера, която далеч не се изчерпва с него.