Колко филма и сериала с Хюм Кронин има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 10 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Хюм Кронин: пълна филмография
Hume Cronyn
Филми, сериали и роли на Хюм Кронин, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
10
свързани заглавия
1
добавяния в любими
2 365
преглеждания
Филми и сериали
10
Филмография на Хюм Кронин
Най-новите свързани заглавия са Морски хора (1999), Стаята на Марвин (1996), Frankenstein Unbound (1994), Версия пеликан (1993), Без батерии (1987).
Показани са 10 свързани заглавия за избрания филтър.
Архив на участията
Всички роли на Хюм Кронин
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- A Separate Peace (2004) – Professor Carmichael
- Off Season (2001) – Sam Clausner
- Yesterday's Children (2000) – Old Sonny Sutton
- Santa and Pete (1999) – Saint Nick
- Морски хора / Sea People (1999) – Mr. McRae
- Seasons of Love (1999) – Lonzo
- Angel Passing (1998)
- 12 Angry Men (1997) – Juror #9
- Alone (1997) – John Webb
- Стаята на Марвин / Marvin's Room (1996) – Marvin
- People: A Musical Celebration (1995) – Grandpa
- Camilla (1994) – Ewald
- Версия пеликан / The Pelican Brief (1993) – Justice Rosenberg
- To Dance with the White Dog (1993) – Robert Samuel Peek
- Broadway Bound (1992) – Ben
- Christmas on Division Street (1991) – Cleveland Meriwether
- Age-Old Friends (1989) – John Cooper
- Day One (1989) – James F. Byrnes
- Cocoon: The Return (1988) – Joe Finley
- Без батерии / *batteries not included (1987) – Frank Riley
- Foxfire (1987) – Hector Nations
- Милионите на Брустър / Brewster's Millions (1985) – Rupert Horn
- Какавида І / Cocoon (1985) – Joe Finley
- Impulse (1984) – Dr. Carr
- Светът според Гарп / The World According to Garp (1982) – Mr. Fields
- Honky Tonk Freeway (1981) – Sherm
- Rollover (1981) – Maxwell Emery
- The Gin Game (1981) – Weller Martin
- 33 Hours in the Life of God (1976) – Dr. Jaffe
- Conrack (1974) – Skeffington
- The Parallax View (1974) – Bill Rintels
- Norman Corwin Presents (1972)
- There Was a Crooked Man... (1970) – Dudley Whinner
- Gaily, Gaily (1969) – Tim Grogan
- The Arrangement (1969) – Arthur Houghton
- Hamlet (1964) – Polonius
- Клеопатра / Cleopatra (1963) – Sosigenes
- Naked City (1961) – Professor Henry J. Fallon
- Juno and the Paycock (1960)
- Play of the Week (1960) – Jack Boyle
- Spartacus (1960) – Gladiator
- Sunrise at Campobello (1960) – Louis Howe
- The Barbara Stanwyck Show (1960) – Charles King
- A Doll's House (1959) – Nils Krogstad
- The Ed Sullivan Show (1959) – Jerry in a scene from 'A Pound on Demand'
- The Moon and Sixpence (1959) – Dirk Stroeve
- Telephone Time (1958) – Alfred Nobel
- The DuPont Show of the Month (1958) – Uncle Pio
- The Loretta Young Show (1958) – Henry Goodens
- Schlitz Playhouse (1957) – Wilbur Meeler
- Studio 57 (1957) – Mr. Shaw
- Climax! (1956) – Reverend Mr. Muldoon
- Crowded Paradise (1956) – George Heath
- The Kaiser Aluminum Hour (1956) – Holtz
- The United States Steel Hour (1956) – Priam Farll
- Goodyear Playhouse (1955) – Ben Marriott
- Producers' Showcase (1955) – Michael
- The Marriage (1954) – Ben Marriott
- The Motorola Television Hour (1954) – Anthony Updyke
- Willys Theatre Presenting Ben Hecht's Tales of the City (1953)
- Betty Crocker Star Matinee (1951)
- People Will Talk (1951) – Prof. Rodney Elwell
- Pulitzer Prize Playhouse (1950) – Charles Ponzi
- The Chevrolet Tele-Theatre (1949)
- Top o' the Morning (1949) – Hughie Devine
- The Bride Goes Wild (1948) – John McGrath
- Brute Force (1947) – Capt. Munsey
- The Beginning or the End (1947) – Dr. J. Robert Oppenheimer
- A Letter for Evie (1946) – Edgar 'Wolf' Larson
- The Green Years (1946) – Papa Leckie
- The Postman Always Rings Twice (1946) – Arthur Keats
- The Secret Heart (1946) – Dinner Party Guest
- Main Street After Dark (1945) – Keller
- The Sailor Takes a Wife (1945) – Freddie Potts
- Ziegfeld Follies (1945) – Monty ('A Sweepstakes Ticket')
- Blonde Fever (1944) – Diner at Inn
- Спасителна лодка / Lifeboat (1944) – Stanley Garrett
- The Seventh Cross (1944) – Paul Roeder
- Phantom of the Opera (1943) – Gerard
- Shadow of a Doubt (1943) – Herbie Hawkins
- The Cross of Lorraine (1943) – Duval
- Alfred Hitchcock Presents (1956–1958) – Henry Daw
- General Electric Theater (1956–1958) – Benedict Arnold Brummel
- Hawaii Five-O (1970–1971) – Lewis Avery Filer
- Omnibus (1953–1956) – Harold Mitchell
- Studio One (1949–1957) – Ellis Davenport
- Suspense (1949–1950) – Sig
- The Alcoa Hour (1956–1957) – Ralph Grimes
- The Ford Theatre Hour (1949–1950) – Harry Binion
- The Philco Television Playhouse (1950–1955) – Ben Marriott
Продуцент
- Producers' Showcase (1955) – producer
- The Marriage (1954) – producer
- Actor's Studio (1948–1950) – producer
За личността
Биография на Хюм Кронин
Хюм Кронин е канадски актьор с изключително дълга и богата кариера, оставил ярка следа както в театъра, така и в киното и телевизията. Роден е в Лондон, Онтарио, в семейство с дълбоки корени в канадската история и култура. Баща му, Хюм Блейк Кронин, е политик и член на парламента, а от страна на баща си актьорът произхожда от две значими фигури – епископ Бенджамин Кронин и първия канцлер на Горна Канада, Уилям Хюм Блейк. Майка му, Франсис Амелия Лабат, е наследница на пивоварната *Labatt Brewing Company* – най-голямата пивоварна в Канада, което поставя семейството сред най-заможните в страната.
Образованието на Хюм започва в частни училища в Отава и Сейнт Катеринс, а след това продължава в университета „Макгил“ в Монреал. По време на следването си е не само отличен студент, но и талантлив спортист – дори е номиниран за канадския олимпийски боксов отбор за игрите в Лос Анджелис през 1932 г. Въпреки обещаващата спортна кариера, Кронин избира сцената пред ринга и заминава за САЩ, за да учи актьорско майсторство в Американската академия за драматични изкуства под ръководството на легендарния режисьор Макс Райнхард.
През 1934 г. прави дебюта си на Бродуей с малка роля в пиесата *Hipper’s Holiday*. Следва десетилетие, посветено на театъра, преди да се появи за първи път на големия екран в *Shadow of a Doubt* (1943) на Алфред Хичкок – начало на плодотворно сътрудничество между двамата, което продължава с *Lifeboat* (1944), а по-късно и със сценарната работа на Кронин за *Rope* (1948) и *Under Capricorn* (1949).
Ролята му на Пол Рьодер във филма *The Seventh Cross* (1944) му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – впечатляващо изпълнение на обикновен германец, който рискува живота си, за да помогне на приятел да избяга от нацистки лагер. Макар статуетката да отива при Бари Фицджералд, именно този филм поставя Хюм Кронин сред най-уважаваните актьори на своето време.
През 1942 г. се жени за актрисата Джесика Танди – неговата дългогодишна партньорка в живота и изкуството. Двамата се превръщат в едно от емблематичните артистични дуо на ХХ век, споделяйки сцена и екран в десетки продукции, включително радиосериала *The Marriage* и неговата телевизионна адаптация. Съвместните им изяви се отличават с топла химия и емоционална автентичност.
Макар често да изпълнява поддържащи роли, Кронин печели ново поколение почитатели с филма *Cocoon* (1985), където играе ролята на Джо Финли – възрастен мъж, който открива втори шанс за живот. Филмът е изненадващ касов успех и му носи номинация за наградата „Сатурн“ за най-добър актьор, а той се завръща в същата роля и в продължението *Cocoon: The Return* (1988).
След смъртта на Джесика Танди през 1994 г., Кронин се жени повторно за писателката Сюзан Купър. През 1996 г. впечатлява с участието си във филма *Marvin’s Room*, редом до Мерил Стрийп и Леонардо ди Каприо – роля, която му носи признание за силата и достойнството, с които изобразява старостта и болестта.
Последната му поява е в телевизионния филм *Off Season* (2001), където играе обаятелен измамник – прощална роля, съчетаваща хумор и човечност, каквито винаги е носил в работата си.
Хюм Кронин умира през 2003 г. от рак на простатата на 91-годишна възраст. Оставя след себе си завидно наследство – над 100 роли в киното и телевизията, множество отличия и едно име, което олицетворява класа, интелект и отдаденост на актьорското изкуство.
Бързи отговори