Джим Броудбент / Jim Broadbent

Джим Броудбент, един от най-универсалните английски актьори, е роден на 24 май 1949 г. в Линкълншир като най-малкия син на мебелния производител Рой Лаверик Броудбент и скулпторката Дорин "Ди" (Финдли) Броудбент. Джим посещава квакерски пансион в Рединг, след което успешно кандидатства за място в художествено училище. Сърцето му обаче е насочено към актьорското майсторство и по-късно той се прехвърля в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство (LAMDA). След завършването си през 1972 г. започва професионалната си кариера на сцената, като играе в Кралския национален театър, Кралската шекспирова компания и в състава на Националния театър на Брент, трупа от двама души, на която е съосновател. В допълнение към театралната си работа Броудбент работи постоянно в телевизията, като работи за режисьори като Майк Нюъл и Стивън Фриърс. Броудбент дебютира в киното през 1978 г. с малка роля във филма на Йежи Сколимовски "Крясък" (1978). След това работи отново с Фриърс в "Ударът" (1984 г.) и с Тери Гилиъм в "Бандити на времето" (1981 г.) и "Бразилия" (1985 г.), но за първи път Броудбент става известен на международната филмова публика благодарение на сътрудничеството си с Майк Лий. През 1990 г. се снима в "Животът е сладък" (1990) на Лий, битова комедия, в която играе ролята на добродушен готвач, който мечтае да има собствен бизнес. През следващата година Броудбент става още по-известен със значителните си роли във филмите "Игра на плач" (1992) на Нийл Джордан и "Омагьосаният април" (1991) на Майк Нюъл, а след това може да бъде видян в такива разнообразни филми като "Куршуми над Бродуей" (1994) на Уди Алън, "Вдовишки връх" (1994), високо оценената адаптация на Ричард Лонкрейн по "Ричард III" на Шекспир (1995) и "Малкият глас" (1998), в последния от които играе ролята на собственик на нощен клуб. В тези филми Броудбент се изявява предимно като характерен актьор, а в "Topsy-Turvy" (1999) на Лий заема централно място, като вдъхва на непостоянния У. С. Гилбърт емоционална сложност и комична острота. Пробивната година за Джим е 2001 г., когато той се снима в три успешни от гледна точка на критиката и комерсиалния пазар филма. Мнозина го смятат за най-добрия актьор в поддържаща роля през тази година. Първо изпълнява ролята на бащата на Бриджит (Колин Джоунс) в "Дневникът на Бриджит Джоунс" (2001 г.), която извежда Рене Зелуегър до номинация за "Оскар" за най-добра актриса. Следва многократно номинираният за "Оскар" филм (включително за най-добър филм) "Мулен Руж!" (2001), за който печели наградата БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля за сценичното си изпълнение на Харолд Зидлер. Накрая идва малкият биографичен филм "Айрис" (2001 г.), за който печели "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля в ролята на предания съпруг Джон Бейли на Айрис Мърдок от Джуди Денч, британската писателка, която страда от болестта на Алцхаймер. Филмът се отразява на Джим, тъй като собствената му майка е починала от Алцхаймер през 1995 г. - И.И. превод