Пайпър Лори / Piper Laurie

Пайпър Лори е една от най-уважаваните актриси в историята на американското кино и телевизия – артистка с необикновена дълбочина, сила и човечност, която три пъти е номинирана за „Оскар“ и е оставила следа в няколко различни епохи на Холивуд. Родена като Розета Джейкъбс през 1932 г. в Детройт, Мичиган, тя израства в семейство на руски и полски еврейски имигранти – Шарлот и Алфред Джейкъбс, собственици на мебелен бизнес. От ранна възраст проявява артистичен дух, а родителите ѝ насърчават любопитството ѝ към изкуството и литературата.

След като изучава актьорско майсторство при известните преподаватели Бено и Бетоми Шнайдер, младата Пайпър се явява на прослушване в *Universal Studios* и получава дългосрочен договор. Още като тийнейджърка снима десетки филми редом до звезди като Тони Къртис, Рок Хъдсън и Тайрон Пауър, но бързо се разочарова от повърхностните роли, които ѝ предлага студийната система. С характерна решителност, тя прекратява договора си и се мести в Ню Йорк, за да се посвети на театъра и живите телевизионни постановки – решение, което се оказва съдбовно.

Истинският ѝ пробив идва през 1961 г. с *The Hustler*, където си партнира с Пол Нюман. Ролята ѝ на уязвимата, но силна Сара Пакард ѝ носи номинации за „Оскар“ и БАФТА и я превръща в едно от най-уважаваните имена на своето време. Въпреки успеха, Лори решава да се оттегли от актьорството за повече от петнадесет години, за да се посвети на семейството си и на каузи, които смята за по-важни – движението за граждански права и протестите срещу войната във Виетнам.

Когато се завръща на екрана, го прави с невероятна сила. През 1976 г. е номинирана отново за „Оскар“ за страховитото си превъплъщение като фанатичната майка на Кери Уайт в класическия хорър *Carrie* на Брайън де Палма. Десетилетие по-късно получава трета номинация – този път за *Children of a Lesser God*, където отново показва изключителен контрол и емоционална дълбочина.

Освен в киното, Пайпър Лори оставя ярка следа и на малкия екран. Ролята ѝ на Катрин Мартел в култовия сериал *Twin Peaks* на Дейвид Линч ѝ носи „Златен глобус“ и няколко номинации за „Еми“. Общо в кариерата си тя е номинирана дванадесет пъти за „Еми“, включително за незабравимите си участия в *Days of Wine and Roses*, *Frasier* и *Promise*, за който печели статуетката.

На театралната сцена Лори се изявява както на Бродуей, така и извън него. Играе в номинираната за „Тони“ продукция *Morning’s at Seven*, в *The Glass Menagerie* и в пиеси на Лари Крамър и Моли Казан. Участва и в едноличния спектакъл за Зелда Фицджералд, а по-късно режисира моноспектакъла *Zero Hour* с Джим Брошу, удостоен с наградата Drama Desk.

В по-късните си години продължава да приема предизвикателни роли – като ексцентрична баба във филма *Hesher* (2010) с Джоузеф Гордън-Левит и Натали Портман, и в драмата *White Boy Rick* (2018) с Матю Макконъхи. През 2013 г. дебютира и на музикална сцена в *A Little Night Music*, доказвайки, че творческата ѝ енергия остава неугасима.

В личния си живот Пайпър Лори е била омъжена за филмовия критик Джо Моргенстърн, носител на „Пулицър“, с когото има дъщеря. Автобиографията ѝ *Learning to Live Out Loud* (2011) разкрива една независима жена, която винаги е търсила смисъл отвъд славата – актриса, за която изкуството е било не само професия, а начин да живее истински.

Пайпър Лори остава символ на артистична честност и вътрешна сила – жена, която никога не се е подчинявала на Холивуд, а го е карала да се съобразява с нея.